Писма

Когато годините се изнизват като дни сякаш не са били, когато събираш парченца от разглобената си душа стъкълце по стъкълце, когато се нуждаеш от подкрепа, а на света си само ти и твоята история… С думите, които Животът е нашепвал, с думите, останали несподелени. Преоткрити грешки. И спомените. Онези, които трупаш в снимки или образи, присънват ти се нощем в странен вихър от черно-бели и цветни чувства. Спомените от малките моменти. Спомените от незначителни наглед събития, които днес означават всичко. И времето, което искаш да спре.

С благодарност, уважение и обич към моите деца…

Държавата, в зората на своя залез…

1-DSC_8961-001

Трийсеиосем неща за 38

1-DSC_4736

Той не е лош

1-20130808-DSC_0321

A Day Офф

DSC_4002

Сърце

DSC_2696

Място за коментари :)

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s