Важни са хората :)

Никога не съм била от хората, които празнуват шумно, страстно и на показ. Обичам големите компании, но в тях рядко изпъквам – по-скоро съм наблюдател и слушател. Макар в блога да съм споделяла и лични неща чат-пат, до там приключва желанието ми да се чувствам като звезда на сцена. Вероятно демонстрирам самочувствие, което не притежавам, за да вдишвам самоувереност и издишвам уплах. Така и рожденните ми дни преминават година след година в един и същи формат – възтесен семеен кръг. Усещат се като слънчев и щастлив ден, безветрен, нооооо… ден пореден. 🙂 Десетките пожелания във Facebook, СМС-ите и телефонните обаждания обаче, правят 7-ми май истински специален и истински различен. Важни са хората. Не моето усещане за празник, безвремие, ангажименти. Важни са хората около мен, които само с няколко думи променят този ден пореден, в моят ден.

Тази година Сатурновата дупка заплашваше да ме погълне – откраднаха ми колелото, ей така, пред входната ни врата; забравих си дебитната карта в банкомата; блъснах кифла в джип; някой опита да ми разбие колата; любимият ми бял панталон се превърна в любим бял панталон на ягодови петна; децата се надпреварваха кой първи да ме изпрати на лечение в Курило; една дама отрови две седмици от април с кофти присъствие; изгубих приятен човек, когото разочаровах, макар и аз да се почувствах разочарована от него; ситният се сдоби с ваксина, заради която толкова мрънка, че отложих две фотосесии. Случиха се и чудесни неща, разбира се – ергенската ни разходка из Тоскана, за която още не ми остава време да разкажа; кандидат-пубертетът започна да чете книги по собствена воля (оле, доживях!); спрях шоколадът ненасилствено и уж случайно, леко разсеяно, за да не е твърде ангажиращо; свързаха се страхотни хора с мен, с които ще творим малки моменти. Важни са хората. Откъдето и да го погледнеш…

Подаръците – не съм научена да ги получавам, но на драго сърце давам от себе си; не съм вещоман, не съдя хората по притежанията им, фасона им, претенциозното им поведение, географското им положение. Не съм ССФ, не готвя красиво (и вкусно) като за пред снимки за блог, нямам перфектната подредена къща в бяло за показ. Но имам хората около мен. Техните думи, техните пожелания са повече от подаръците, които някога ще имам.

И така, вече съм на 39. Дали съм достатъчно голяма? Или пък зряла? Кой да ти каже…

През последните три години децата ме виждат постоянно нещоправеща, бързаща, закъсняваща, припряна, понякога твърде разпенена дори. Длъжник съм им, а често забравям това и позволявам на шемета да си ме вее ту тук, ту там. Имах съвсем различен план – да съм близо до тях, на разположение. Така спонтанно ми хрумна рождения си ден да прекарам само с тях, целия ден от-до. И да бъде такъв, какъвто си го направим, а не какъвто ТРЯБВА да бъде. Всъщност лудориите започнаха от предния ден.

Untitled-1

Денят, в който не работих и не се прибрахме (почти) до вечерта. Рождения ден на тази прекрасна млада дама бе последван от пикник с любими хора до късни-късни доби.

манджа

tonita

За първи път съжалих, че вместо с колата, потеглих с три деца и раници към Южния парк с трамвай. Толкова дълго го чакахме привечер, че като нищо можехме да се приберем пеш вместо да рискуваме да прекараме нощта под звездите. Признавам си – мъжът ми замина в командировка и с децата останахме без надзор. Не че не ни контролираше от дистанция, ноооооо понякога и майките вършат бели. А той ме познава доста добре. 🙂

В този ден получих и неочаквани подаръци – ремък за фотоапарат от Деси, пресен ананас от собственикът на кварталния ни магазин и най-хубавото – един скромен букет цветя от него, тайно внесен у дома, небрежно оставен. „За рождения ти ден е“, каза по-късно той по телефона някъде откъм Дунав мост, случайно да не стане объркване. Току-виж се разглезя и при всяко негово отсъствие си чакам букета. 🙂

flower

В полунощ на 7-ми май, Гугъл ме поздрави, а ФБ алармира звучно моите 441 „приятели“…

Screenshot 2015-05-07 20.27

И тогава реших да се скрия. А като извинение използвах изпълнението на детските желания.

Това са фазите на вратар преди топката да мине между краката му…

емо

А това сме ние двете преди да получа червен картон, задето отказах да я снимам с огромния сладолед. Някой все пак трябваше да върши мръсната работа – не си ти, ако не се омажеш от глава до пети с лепкав, цветен сладолед..

shoes 1

Само няколко подхвърлени коментара от случайни граждани по-късно колко била красива с този венец, ме превърнаха в най-прекрасната майка на планетата. Важни са хората, наистина са важни! „Ще ми направиш ли и друуууг?“, с типичния напевен тон и „кафеви очи“ така ме държи изкъсо, че бях почти готова да абдикирам и още сега да изработя нов венец, макар да имам поръчки за други девет…

киси

Изведнъж притъмня, задуха силен вятър. Помислих си, времето е в унисон с чувствата на лирическият герой. Газ към вкъщи. Пътьом ни се размина, забърсахме пилешки пържоли за обяд, който явно щеше да се отложи за следобеда заради сладоледа на корем; салата и сушени домати, маслини-стафиди, продукти за мъфини. Бях обещала домашни пържени картофки – лукс, който се случва веднъж на високосна. За момент се замислих дали не подавам грешен сигнал – нездравословното хранене е за празници, значи е нещо якоооо. И друг път съм ви казвала, че в практиката си на майкахолик съм се научила да си прощавам, та бързо снех вината от плещите си. Така де, ония дето са все с чипсове, зайобайота, мечета и каквотобешеощетам, или пък ония дето пушат на масата до децата си, те какво, аз съм светица, джанъм! 😀

Оказах се права – обяда си го обядвах сама към 15,30 ч., но нали наоколо нямаше фейсконтрол, можех да продължа с рождения ден по план. Или по-точно, без план.

Споменах ли, че любимият ми бял панталон се превърна в любим бял панталаон на ягодови петна? Това е, защото имам две момчета. Както и да е, сещате се… Което остана от ягодовия компот, реших за удачно да го включа в мъфините. Ммммм, получиха се прекрасни бананово-ягодово-шоколадови мъфини, само дето не бухнаха и първата доза лееееко загоря докато месих питките. А, да, и питките ги избягваме принципно, защото много тесто и т.н., ноооооо на рожден ден няма забранени неща, хау!

Успехът ми за деня беше един-единствен – уговорих кандидат-пубера да си напише домашните за петък, а на следващия ден вместо да го водя на занималня, да рита в парка. Исторически момент – едно полувреме тишина. И след това…

play

Не помня кога съм издала заповед: „По пижамииии, старт!“ Но явно са ме разбрали по техния си начин…
Не разбрах и как така стана 21,30, а още не бяхме вечеряли.

may

Типичен телешки ден като за финал – контрастен.

Не усетих и кога се сдобих с толкова истински подарък от децата:

каби

Прилича ли ви на Малкият принц? На мен много.

И няма по-симпатично нещо от това децата да ти изпеят „Честит рожден ден, мила мамо!“ малко преди да награбят мъфините с нетърговски вид.

хепи

Свръхлюбезният кандидат-пубер допълни: „Обичам те повече от И.!“ Явно скоро ще се обясняваме как чувствата към майката и чувствата към либето са нещо маааалко по-различно и то преди да ме попита отново „Какво означава, че динозаврите са се чифтосвали?!“ Почти 9-годишен. Благодаря. 🙂

Да се върнем към мъфините… Както казах, много вкусни, ноооо на снимка не се познава. 🙂

all

По три мъфина на калпак, още толкова за закуска и каквото остане за тате – затворихме рождения ден. Малко преди полунощ осъзнах колко съм уморена от нищоправене. Опитах да напиша няколко благодарствени слова за десетките съобщения и обаждания с честитки, които пропуснах, но вместо това просто се гушнах до децата. Трийсеидевет. Вече факт.

Благодаря на всички, истински, сърдечно и за цяла година до следващия 7-мия май, защото важни са хора! 🙂

Ваша, къде е фейсконтрола на Времето, защо не си върши работата, Изи

П.С. Днес, докато пиша това, си давам сметка колко много ми липсва блогът – той беше част от моя живец, а прерастна във фотогалерия и ограничи възможността ми да пиша. Но понякога, само понякога…

 

Advertisements

One Comment Add yours

  1. Стефи каза:

    Изи, не спирай да пишеш… Пишеш толкова красиво, колкото са красиви и прекрасностите ти. Прочетох разказа ти на един дъх, развълнува ме…
    Бъди щастлива!

Място за коментари :)

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s