Героят на моя ден

Не е достатъчно да назовеш себе си „учител“ и да имаш 30-годишна практика зад гърба си. Нужно е професията ти да бъде призвание, което усъвършенстваш година след година; призвание, в което свещенодействаш. Когато любовта на децата и благодарността на родителите те следват, значи това е – учител си!

За г-жа Чипева от VI-то ОУ „Граф Игнатиев“ бях чувала прекрасни неща две поредни години от приятелки. Имах късмета тя да окаже първа помощ на синът ми, който пострада в игра и впоследствие да разговарям с нея по разни лични въпроси, за които съм благодарна за откровението и доверието й към мен. И когато получих предложение да приготвя подарък за нея по случай завършването на нейните четвъртокласници, бях много въодушевена. Идеята беше да декорирам кафез-свещник, в който децата да пуснат пожелания и благодарности към учителката си, а в последствие се случи така, че се уговорихме и да ги поснимам докато играят. За целта родителите окупираха вниманието на класната, а ние с децата се забавлявахме. Тя така и не разбра конспирацията, но когато пое подаръците в ръката си, очите й заплуваха в сълзи от щастие…

Текстът беше до тук, сега давам път на емоциите. Моля, отбележете, че снимките нямат някаква фотографска стойност, те са репортаж от един задружен 4-ти „в“ клас и няколко минути от техния празник с любимата учителка на следващия ден. 🙂
DSC_4138

1

2 3 4 DSC_4165 5 DSC_4209 DSC_4234 DSC_4236 DSC_4242

Г-жа Чипева около нейните си деца. 🙂

DSC_4350

Ето го и подаръкът itself…

mira

Аранжиран с дизайнерски филц и пълен с ухаещи цветове от роза на дъното, към кафезът добавих и табелка от МДФ с цветя, които г-жа Чипева може да носи и като брошка. А какво се случи с табелката?

6

Алекс написа послание към класната, а от противоположната страна залепи една от общите им снимки. И когато тя го получи малко по-късно в едно заведение… 7

… ще кажа само, че бе истински щастлива. Никога няма да забравя думите й когато се опитах да споделя колко много я обичат децата и с какво въодушевление (и на бързи обороти) работихме над подаръка й, цитирам по памет: „Всъщност аз не съм от хората, които показват чувствата си, но зная, че децата усещат и че не винаги е въпрос на думи…“ Да!

Ваша, да работиш с деца е богатство, Изи

Advertisements

Място за коментари :)

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s