Едно лято, много емоции. И harmonica.

Ще ви разкажа една приказка, ноооо, предупреждавам, не ме бива много-много…

Имало едно време едно момиче с разпилени светлокафЕви къдри и синьозелени очи, търсещи Любовта, кацнала на „ангелски криле“*. Самата Любов заобикаляла момичето трескаво, сякаш нямала време за него, докато веднъж, за едничък кратък миг от Вечността пътищата им се преплели. Момичето вярвало, че той е Той за нея, тя е Тя за него, ала не щеш ли, Любовта ненайдно ги изоставила. Животът забавил своето темпо, но пламъка в нейните очи, търсещи отново онази крилата Любов, продължавал да гори. Един ден Съдбата се намесила, сграбчила Любовта и отнела крилете й, за да не отлети никога повече. Той и тя заживели щастливо. Години по-късно му родих три деца, разширявайки овала с 10 кг, боядисах светлите коси в отровно червени и все още стоически издържам на естествения си порив да не харесам общите ни рибки. В свободното си от деца време, работя на три места, поддържам домакинството, местя планини, създавам. Край на приказката, добре дошли в моята реалност! 😀

Защо ви разказвам това? Защото това лято, лятото на две-и-петнайста бе мини прожекция на 39-годишния ми житейски път. Тревоги, смях, ангажименти, съдбовни промени, бързане, лутане… или за да бъдем болезнено точни: три броя едновременно варицелни деца, една счупена ръка, една пукната глава, един навехнат глезен, един разбит автомобил след откраднотото колело, един огромен и тежък ремонт, една банкова измама, един инсулт… момент, да помисля не пропускам ли нещо?! Ах, да, напуснах работа и вече съм щастлив фотограф и автор на свободна практика. Можете ли да се похвалите с поне 10% от моите приключения?

Но да се върнем там, където трябваше да бъдем още в самото начало.

Лятото хората почиват, пътуват, наслаждават се на живота, знаете сами как е. Ние, за да сме все наопаки, имахме късмета да обобщим всичкото това в цели четири дни на морето, в Поморие. За тях ще ви разкажа. 🙂

DSC_9439

Там, точно там, още в първия ден от жадуваната почивка, край самия бряг на юлското море, момичето срещна отново първата си любов. Офф, офф! С цяяяяялата тежест от десетте добавени кила, борещи се да прелеят извън възтесния гащеризон, с три припкащи и все нещо искащи ремаркета, точно НЕГО ли трябваше да срещна на морето?! Хич, ама никак не бе романтично! Нито пък честно. Нито пък като по филмите. Но това бе моето щуро лято, което просто трябваше да изживея пълноценно. И част от него бе harmonica. Една доста апетитна и истинска част… 🙂

Всичко започна когато на плажа Емо си откри поредната тежка, тежка рана…

шоколад

Всъщност преди това. Можете да си представите колко страстно очаквах срещата с морето след години, сякаш събрани в една шепа вечност, в които все някое от децата се плашеше от пясъка, от вълните, от хората и… някак присъствието ни на плажа ставаше тъжно, шумно и за много кратко. Обаче, нали ви казвам, това лудо-лудо лято крещеше, че няма да бъде като предишните и като на другите хора – хотелът ни се оказа без собствен басейн. Ха, точка за мен, казах си наум, а на глас изревах команда: „Дечица, отиваме на плаж! Който реве, ще го ИЗКАЖА на арменския поп, чао!“ 🙂 Приех едносекундната тишина като знак за съгласие, макар да осъзнавах, че е по-скоро знак за колапс и така се стоварихме на плажа. Минута-две минаха ли, не зная, тогава той откри въпросната рана…

sea

Като един истински мъж, Емо се разплака неутешимо. И с това приключи първият ни несретен плаж. Плака по пътя към хотелската стая. Плака докато го къпах. Плака докато не извадих… шоколада.

шоколад1

Разбирам ги децата! Дайте ми шоколад и обещавам да съм тиха! Нарича се пристрастяване. А когато тези тримата не внимаваха, направих нещо гениално, което искрено ви съветвам да опитате. Разбъркайте трите вида шоколад и… потънете. Това е почивката! Ако е откраднат от хищните детски лапи, си е чиста победа. 🙂

През четирите дни в Поморие неуморно търсих красиви пейзажи или пък типичната атмосфера, отличаваща морските ни курорти от всички останали прекрасни кътчета. С тъга установих, че т.нар. „стар град“ всъщност се състои от три къщи, снабдени със сателитни чинии, подредени на чорчик върху една-едничка пресечка в калдъръм. А толкова ми беше писнало да гледам еднотипни снимки из красивите гръцки плажове, искаше ми се българите да си спомнят, че нашите са не по-малко очарователни. Е, ама, не се получи. Но пък нощем пейзажът си го биваше. 🙂

DSC_9535sDSC_9559s

Ден втори – никакви срещи с никакви бивши любови, но пък запознанство с котарак със засукан мустак. Лястовица бе привлякла цялото му внимание. Аз не се справих така добре като нея, макар че доста акробатични умения употребих, явно на вятъра, за да ви покажа моделът по-различно.

cat

Котките обичат ли цаца? Разбрах от бургазлия, че софиянците се разпознавали на морето по това, че винаги поръчвали цаца. 🙂 И ние така, на корем. Нямаме физически доказателства, за да не се излагаме пред чужденците колко пържено изядохме, но аз, като опитна майка, умея да си прощавам и да забравям бързо забежките си. Опитайте, работи! Вероятно непознатия за децата ми вкус е предизвикал кулинарен интерес към… сапуна. У Емо, да, отново Емо. Изглежда не е бил особено вкусен, защото повече не повтори, дори трудно го убеждавахме да си измие ръцете. Също толкова трудно се опитахме да му обясним, че плодовото мляко не се пие на екс. Даа, дооооообре…

emo

Не е много безопасна идея да навлизаш в спор с огладнял и ожаднял Козирог, комуто пригласят още един рогат представител от зодиака и един с прилежащи щипки. Едва-едва успяхме да доближим Бургаския залив по един черен път, за да вечеряме в известно заведение с прясна риба и ужАсен персонал като за финал и на този ден. Оммммм, още два.

DSC_9569

Бургас ни е слабост заради Морската градина. Всяка година се разхождаме там, независимо в кой курорт сме отседнали. Не отиваме на плаж, просто кръстосваме парка и винаги откриваме с какво ново да се забавляваме. Ред е на Каби, истински талант в областта на дивотиите, да ви покаже какви умения притежават 9-годишните:

каби

Остатъка от деня младежът прекара по космати мъжки гърди, а за бозата настана истинска паника.

DSC_9628

Имаме ли още, по равно ли е, защо първо на нея, не е честно, никой не ме обича – тези казуси дъвчим обичайно с отварянето на хладилника, в случая – с чантата с изкушенията, изговарят се за части от секундата на висок тон, преминават във физическа саморазправа докато първия не се успокои, че печели, втория, че не е твърде назад в класацията, третия – че все пак се е добрал и той. Този път на никого от възрастните не ни хрумна да обясняваме, че бозата не се пие на екс. Нали сме опитни родители, учим се в движение. Тишината си заслужаваше, гледката също. 🙂

емо

Ето ви един очарователен начин да застанеш пред камера – какво правят едни млечни мустаци от хората – правят ги вкусниии. 🙂

киси

Най-милите моменти между децата ми са онези, в които са грижовни един към друг. По-често са шумни, затова истински им се наслаждавам и се старая да оставя спомен у тях. А помните ли, деца, когато седнахме на стълбите в Морската и хапвахме заедно крекери?

DSC_9605

Тогава Киси измисли история за всяка формичка. 🙂

Очилата:

DSC_9609s

Сърцето:

DSC_9599

Спа услуги:

киси2

А как спипах таткото на местопрестъплението – с пълни шепи опустошаваше солетите за децата. Срамота!

DSC_9659

Айляк:

DSC_9667

Но и те не са вчерашни, разбира се…

Ку-ку!

DSC_9688

fish

Да се върнем към млякото и бозата, главни герои в играта на криеница 🙂

hide&seek

И победителите:
1-во място за най-бързо изпито плодово мляко: Киси
1-во място за най-бързо откриване на скритото плодово мляко: Емо

DSC_9747

Киси е моя достойна наследничка. Щастието е… неочаквано парче шоколад. 🙂

DSC_9683

В шеги и закачки, време бе да се разделим с Бургас, чаооооо, ще се видим догодина!

DSC_9756

Обратно в Поморие скроихме пъклен план на жертвата на Любовта върху „ангелските криле“. Купихме билети за мини круиз с корабчето „Ния“, с надеждата чичо ви Ники да преодолее неприятния ефект от морското вълнение. За целта се заредихме с храна и пиене за разсейване, имахме си красив залез за романтичен фон и орди непознати в ролята на китайски туристи, които се стараеха да участват в кадрите ни за спомен. Дали подозираха, че зад камерата се крият отровночервени къдри от волско търпение?!

DSC_9828

корабче

ния

Уви, всичко хубаво си има край, но как да обясниш това на дете?

DSC_9800s

Или на по-голямо дете?

DSC_9846

Приближавайки брега, осъзнах, че и на този ден му видяхме гърба. Обхвана ме тъга по морето още там. И тогава я видях. Усмихва те… 🙂

11823035_10205550103491007_269663723111106529_o

Ден последен, в който Емо държеше да нахрани всички живи и неживи същества, подхождайки неуверено, с любопитството на малък изследовател. Понякога си мисля, че поради някаква причина той умее да общува по-добре с животните, отколкото с хората. Но не, твърдо няма да харесам рибките! Защото днес рибки, утре хамстер, вдругиден… кон на терасата! 😛

eleni

emo1

Един от най-хубавите ни моменти през тези почивни дни бе мини пикника на път за София.

DSC_9928

Спряхме насред слънчогледово поле, за да не оставяме така бързо морето, както се виеше пътя. Майсторът на дивотиите се премери на ръст, може би и на акъл. Маааааалко не ти достига, хлапе! – присмехулно отвърнаха слънчогледите.

DSC_9950

Нашето грижовно дете – неслучайно като по-мъничък Емо я наричаше „мама дугото“ – другата майка. 🙂

киси3

Време бе да палим колата към София. Моята мини версия отразяваше и собствените ми чувства в онзи скръбен момент. Всички песни за морето кънтяха в пространството между отровно червените къдри, но и това премина.

DSC_0022

Еееееех, четири весели дни бяха всичката ни почивка, която имахме за това лято, останалото – микс от всякакви небавилици. И въпреки това не разменям тази година за ничия друга. Зная, че е трябвало да ми се случат точно тези неща и точно на мен. И че точно тези хора, които правят harmonica, направиха и нашата ваканция незабравима. А приказката за момичето с разпилените къдри продължава, само Любовта вече е малко по-различна…

Ваша, стиска ли ви да гоните мечтите си, Изи

 

NB: Фразата „ангелски криле“ взех назаем от оперната ни прима Дарина Такова, но често съм го чувала и от мама – неизвестна оперна певица, но не по-малко даровита. 🙂

Advertisements

Място за коментари :)

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s